Снимка
Снощи се сетих за този случай, говорейки с един приятел.
Преди 8 години започнах работа в едно фотоателие.
Квартал на Бургас.
Снимки за паспорт.
Един ден дойде една жена в черно.
Извади от една торба моряшка шапка и каза:
Искам снимка.
И избухна в сълзи.
Синът и, войник починал, но на военната книжка бил гологлав.
А тя искала точно тази снимка за некролога.
Предложили и да направят монтаж, но тя искала да е с неговата шапка, та за това дойде да снима нея и да им я даде.
Сложих табуретка и я завих с бял плат, а отгоре шапката.
Плакахме и двете.
Когато на другия ден взех снимката от Бургас ( аз не промивах лентите) шефа ми каза:
- Какво си снимала? Къде е човекът?
Обясних.
- Перфектно разположение на шапката! - Възкликна той.
- Не е! - казах аз.
Човекът го няма!
.
4 коментара:
Разплака ме
Аз казах,че и аз плаках.
Който не е изгубил близък млад човек,не може да разбере сълзите...а аз изгубих брат си...
Живея в Германия.От около десет години не съм се прибирал. Чета често БГ блогове в интернет. Направи ми впечатление, че хората са чувствителни и искренни като теб. Така ли е в България или това са само отделни хора както преди?
emil.frankfurt@gmail.com
Публикуване на коментар
Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.