Не, няма грешка в последната снимка. Това са моите розови маратонки. Защо снимах и тях ли? Защото снимайки розовия пикник се сетих за тяхната история. Аз никога не бих си купила нещо в този цвят. Просто не ми отива! Историята: Една моя колежка и нейна приятелка си купили еднакви маратонки от Пловдив. На другия ден Поля идва на работа и вика: - Ето ти тия маратонки, продавачката явно е объркала кутията и са ми малки. Взех ги. Другата приятелка обаче, установявайки че на нея са големи излязла по- умна. Звъннала и попитала дали не са си разменили кутиите. Поля взима от нея маратонките и тъй, като и е неудобно да си ги вземе от мен, ги плаща на Лили. Друго си е да платиш два пъти за едно и също нещо.
Бял пикник:
И син:
Зеленото дърво, осигурило прекрасната сянка в жегата:
В този Блог всичко е истина, само истина и цялата истина ...
Написаното от мен не е литературно произведение, а описани случки от живота ми.
Слабото ми място е пълният член и броят и разположението на запетайките в текстовете ми.
Снимките са мои, без крадените! Сувенирите и картините, публикувани тук са изработени лично от мен.
Права и задължения на читателите ми:
Права:
1. Всеки има право да копира от този Блог, без да се чувства задължен да посочва източник.
2. Имате право да коментирате, освен в случаите, когато ме обиждате или когато нещо не Ви харесва. Тогава просто изтрийте коментара, за да не се хабя да чистя аз.
