събота, 2 май 2015 г.

Гергьовденско агънце









.

неделя, 15 март 2015 г.

Родени за секунди на работното ми място

Когато ме хване музата, зарязвам работата и творя такива нещица.
Колегите вече знаят за тези ми моменти и не ме закачат.
Така се разтоварвам от напрежението.






















.

петък, 27 февруари 2015 г.

Пак подарък за младоженци

Попътен вятър на Капка Шивачева и Тео Халкидис!
Бъдете здрави и много щастливи!



,

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Ламята Спаска





Есенно- черупчест конкурс в Група на творци- аматьори във Фейсбук.

Моята творба:

Ламята!








Който иска да види и други щури идеи да заповяда в групата.




.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Моля ... нарисувай ми овца!



  "То каза:
     - Моля... нарисувай ми овца!
     - Какво?
     - Нарисувай ми овца..."




Това казах веднъж в изблик на желание, да имам и аз своят шал от една вълшебница във Фейсбук.

Назовава се с безсънното име: Несъница Лазур.

След като се запознах с творчеството и на няколко пъти, ми се наложи да поръчам шалове.

Единият по песен, другия за един приятел, а третия за помощ за болно дете.

Обеща да ми нарисува моят шал, както аз пожелах: черна овца(каквато съм в очите на хората) на черен фон. 
Любимият ми цвят.

Та докато чакам поне работния етап, пожелах да кажа няколко думи за тази русалка с дълга коса.

Първите ми "срещи" с нея бяха за гласуване за Пазител на традициите.

Както и да е.

Всички познавате творчеството и и няма да досаждам с това.

Видяхме се това лято в Бургас и да знаете ще забраня снимките във Фейсбук!
(Не си направихме селфи. Голям пропуск).

Гледайки я там, очаквах да видя двуметрова жена!
Така поне изглежда на снимките, които публикува.

А какво срещнах?

Едно усмихнато, красиво гримирано и адски сладко миньонче, което ми стигаше до кръста ...
След време разбрах, че тя е стопроцентов ЧОВЕК!
Нещо, което го няма като дума в наши дни, камо ли да го кажа за име.
Таня!
Когато си някъде сам и не подаваш ръката си от блатото за помощ, тя потопи своята и ме издърпа.
Без въпроси, без обяснения.
Не зная дали е усет или че случайни срещи няма, но тя се яви на точното блато в точния час!
И ми подаде ръка!


Смятах да публикувам този пост, след като видя шала си, но размислих.
Искам още сега да споделя какъв човек познавам.

Едни от думите и бяха:
- И ние сме силни, но сме по- добри!

Очаквайте продължение, демек негово величество моят шал!

Продължението е: 









Баси майката, онемях!
(Извинете, че псувам).

Все едно изтръгнаха клавиатурата от ръцете ми!

Дали музата си заслужаваше или тя просто надмина себе, не зная, но ... 
Таня наистина нарисува МОЯТ шал!

Отдавна не са ме разревавали от кеф!

Благодаря ти!

Само това ми идва да кажа.

И още нещо:

Благодаря ти от сърце!

Ти си родена за да правиш хората щастливи!!!
Бъди здрава, щастлива ти и всички хора, около теб!

Очаквайте пак продължение.
Този път мен, завита с шала.

Снимки: Несъница Лазур.


,

четвъртък, 21 август 2014 г.

Връщам се тук отново

Връщам се към картините, кратуните и кожата.
Очаквайте ...


събота, 10 август 2013 г.

Да си наречеш сам ... курбан

Човек, което сам си направи ...
От десетина дена ме мъчеше сериозен семеен проблем.
Толкова сериозен, чак страшен!
Толкова страшен, че чак хипохондрията ми остана някъде на заден план.
Толкова ужасен, че се чудих как още съм жива и не съм умряла още от притеснение.
За щастие всичко се размина до снощи, когато изникна един съвсем малък ( пак семеен ) проблем, но това беше капката, която преля.
Казах на родителите си, че ако вечерта не получа инфаркт ( тук онова с активния линк по- горе взе да се възвръща ) днес ще си направя курбан!
Тъй като от два месеца не ям месо ги попитах има ли постен курбан, те категорично отговориха:
-Не!

Оцелях и този път.
Но трябваше да спазя нареченото.

Само, че на връщане от работа влязох само в един магазин да питам за агнешко.
Нали от това се прави курбан?
Ами нямаха, а не ми се обикаляше.
Купих пилешки дробчета.
Та курбана ми за здраве е от тях.

500 гр. дробчета.
3 глави лук.
1 зелена пиперка.
1 домат, но той е само за цвят, като реквизит за снимката.
1 чаша бяло вино.
Сол.
Чубрица.
Черен пипер.
Олио.

Попитах приятелки дали варят предварително дробчетата.
Казаха не, но аз ги кипнах заради оная ужасна пяна, която се образува.
Има снимка и на нея.
Хайде да съм жива и здрава!

Започвам с оная ужасна пяна:












Бъдете здрави и хапнете виртуално за мое здраве!

Док.

.

петък, 19 юли 2013 г.

Когато избрах твоето име ...

Когато избрах твоето име бях на 22 години.
Избрах го в момента в който те видях.
Ти беше на минути, 51 см. висок и тежащ 3 кг. и 300 гр.
С розови бузки и невероятно красиви очи, гарнирани с дълги, извити мигли.
Когато избрах твоето име, дойдоха родата, начело с баща ти да го сменя.
Тогава от стреса ми секна и кърмата и ... радостта, но за мен ти вече беше Илиан!
Нищо и никой на света нямаше да промени решението ми!
Ако някога в живота си съм съжалявала за нещо, то това мое решение- как да те кръстя не влиза в този списък.
Свекъра, дядо ти се е надявал да си Димитър.
Три дена е бил пиян под масата от мъка.
След много кратко време този брак се разпадна.
А мен щеше да ме е яд цял живот, ако бях изменила на желанието си.
А така си писан на двама души: 
Другият ти дядо и татко ти.
Нека е живо и здраво името ти! 
Не ходи утре на морето- Знаеш го Свети Илия.
Обичам те и Весел Имен Ден!
Честит Илинден!


.

неделя, 19 май 2013 г.

Помните ли онази лимонада? Онази старата?

Бургас.
Ул. Богориди.





.

събота, 18 май 2013 г.

Ден на отворените фантазии ...

... демек да си пожелаем живот.

Идеята се рее из нета днес, а аз я видях от Gloxy Floxy.

Тук.


- Марияяяя, Мариияяяяя!!!
Стресна ме гласът на Георги.
Излязох на двора, бършейки ръцете в престилката.
Тая ракия дето вари лани си изисква салатката, та бях заровила ръце до лакти в един айсберг.
Айсберг с авокадо, маслини, лук, чесън ...
Беше седнал на беседката, гледайки към покрива на къщата.
Успокоих се.
Поне не гледаше в градинката със зеленчуците! 
Вчера установихме, че сме забравили да сеем аспержи.
Тоя джакпот ни натресе ... много разходи.
Нови коли, круизи, къща, казан за ракия ...
Нали трябва да се изхарчи?
- Сега какво стана? - попитах притеснена аз.
- Ще строим още един етаж! Ела да видиш!
Седнах до него със свито сърце- челяд нова ли се задава? Що ли?
Цял етаж още?
- Внуци ли ще имаме? - Още повече ми се сви сърцето.
- Виж! Кратуните ти! Стигнали са покрива! Ще строим етаж!




Снимката е от с. Трояново.

Къщата на баба, която вече е продадена.
Тя ми садеше и отглеждаше кратунките.
Децата: сина и племенника.


.