понеделник, 1 февруари 2010 г.

"Снимка за паспорт"




Снимка 

Снощи се сетих за този случай, говорейки с един приятел.


Преди 8 години започнах работа в едно фотоателие.


Квартал на Бургас.


Снимки за паспорт.


Един ден дойде една жена в черно.


Извади от една торба моряшка шапка и каза:


Искам снимка.


И избухна в сълзи.


Синът и, войник починал, но на военната книжка бил гологлав.


А тя искала точно тази снимка за некролога. 

Предложили и да направят монтаж, но тя искала да е с неговата шапка, та за това дойде да снима нея и да им я даде.

Сложих табуретка и я завих с бял плат, а отгоре шапката.

Плакахме и двете.

Когато на другия ден взех снимката от Бургас ( аз не промивах лентите) шефа ми каза:

- Какво си снимала? Къде е човекът?

Обясних.

- Перфектно разположение на шапката! - Възкликна той.

- Не е! - казах аз.

Човекът го няма! 

.

4 коментара:

Блага каза...

Разплака ме

d_r_watson каза...

Аз казах,че и аз плаках.

keti531953 каза...

Който не е изгубил близък млад човек,не може да разбере сълзите...а аз изгубих брат си...

Анонимен каза...

Живея в Германия.От около десет години не съм се прибирал. Чета често БГ блогове в интернет. Направи ми впечатление, че хората са чувствителни и искренни като теб. Така ли е в България или това са само отделни хора както преди?
emil.frankfurt@gmail.com

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.