Пак съм аз.
За бабите се сетих.
Моите баби, колкото и грубо да звучи свършиха.
Бяха само две, ама като се замисля ... човек не може да има повече от две баби.
Така е май.
Та за оная ми баба говоря, дето миришеше на закуската сутрин.
Бабите са толкова топли да знаете!
Та за баба.
Тя миришеше на катми със захар и чай от липа...
... не че нямаше сладко.
Просто така си ни ги правеше за мен и Анна.
Анна е моята сестра-близначка, ама за нея друг път ще разкажа.
Та за баба.
Когато умря, татко ми беше при нея.
Казах ли, че тая ми баба е татковата майка?
Май не. Негова майка беше.
Баба Марийка.
Та преди да умре, тя ми каза да и направя кратунка с шишарки...
Сушила съм я със сешоара от лака за дърво с часове, за да стане готова за сутринта...
...за погребението.
Та татко ми звънна същата вечер да взема и бяла боя.
Имам всякакви цветове. Нали уж художник съм и аз.
Боята беше за името и датите на кръста и.
В село така го давали - без име.
Това беше най - трудното ми произведение.