неделя, 29 ноември 2009 г.

За катмите със захар или най-трудното ми произведение


Пак съм аз.

За бабите се сетих.

Моите баби, колкото и грубо да звучи свършиха.

Бяха само две, ама като се замисля ... човек не може да има повече от две баби.

Така е май.

Та за оная ми баба говоря, дето миришеше на закуската сутрин.

Бабите са толкова топли да знаете!

Та за баба.

Тя миришеше на катми със захар и чай от липа...

... не че нямаше сладко.

Просто така си ни ги правеше за мен и Анна.

Анна е моята сестра-близначка, ама за нея друг път ще разкажа.

Та за баба.

Когато умря, татко ми беше при нея.

Казах ли, че тая ми баба е татковата майка?

Май не. Негова майка беше.

Баба Марийка.

Та преди да умре, тя ми каза да и направя кратунка с шишарки...

Сушила съм я със сешоара от лака за дърво с часове, за да стане готова за сутринта...

...за погребението.

Та татко ми звънна същата вечер да взема и бяла боя.

Имам всякакви цветове. Нали уж художник съм и аз.

Боята беше за името и датите на кръста и.

В село така го давали - без име.

Това беше най - трудното ми произведение.