Не знам какво ми става! Дали от събралите се почивни дни или просто ... реших да Ви изредя? Или пак се връщам към себе си? Започвам отново един недовършен пост. Този път, ще ме простят двете дами, но картините им ще бъдат абсолютно еднакви! Просто и двете ги усещам като един тип хора. Весели, щури, забавни и ... еднакво обидчиви. Ще снимам в процеса на работата двете творби заедно. Ако се появят различия, нека самите те определят коя картина на коя да пратя. Яко, а?
Началото:
17.06.2012. Единствената ми пречка да творя са родителите ми, да са живи и здрави. Майка не понася разхвърляна къща, а татко миризма на лак и лепило. Отидоха на почивка и аз започнах ... "белите".
За сега, гледайки картините мисля, че тази в близък план ще е за Людмила, а другата за Кет, но все пак избора ще е техен! Айде, остана само да мацна бляскава боя тук таме и да поръчам рамките. Спретнах и делвичките:
18.06.2012. Завърших картините, завърших и поста. Тази е за Люси:
Седя си на бюрото и се рея из любимите си руски сайтове и чувам момчета да се хилят навън за нещо си. По едно време едното пита някой: - Извинете, къде се намира 1531 блок? Женски глас отговаря: - Мисля, че няма такъв в к-с "Славейков". А то: - Това е к-с "Славейков"? Жената вика: - Да! - А къде е ж. к. "Владислав Варненчик"? - продължава с въпросите си младежа. - Ми няма такъв комплекс в Бургас! - Нима това е Бургас??? - Да! - Малеееее, започна да се тюхка момчето, тръгнахме на стоп за Варна, а къде ни докараха!!! - От къде сте, бе деца? - загрижи се женският глас. - От с. Бяла. Коя Бяла не уточниха. Та се започна едно обяснение, съчувствие от страна на жената. Започна да им дава съвети на кой път да излязат да чакат на автостоп за Варна. Благодариха и след минути чух неистов смях! Чак и на мен ми стана смешно. Толкова заразително се смееха. По едно време, задъхвайки се, вече се обади другото момче: - Оф, имаме още 2 часа до срещата, а не минават други балъци да се посмеем още.
В този Блог всичко е истина, само истина и цялата истина ...
Написаното от мен не е литературно произведение, а описани случки от живота ми.
Слабото ми място е пълният член и броят и разположението на запетайките в текстовете ми.
Снимките са мои, без крадените! Сувенирите и картините, публикувани тук са изработени лично от мен.
Права и задължения на читателите ми:
Права:
1. Всеки има право да копира от този Блог, без да се чувства задължен да посочва източник.
2. Имате право да коментирате, освен в случаите, когато ме обиждате или когато нещо не Ви харесва. Тогава просто изтрийте коментара, за да не се хабя да чистя аз.
