четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Ламята Спаска





Есенно- черупчест конкурс в Група на творци- аматьори във Фейсбук.

Моята творба:

Ламята!








Който иска да види и други щури идеи да заповяда в групата.




.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Моля ... нарисувай ми овца!



  "То каза:
     - Моля... нарисувай ми овца!
     - Какво?
     - Нарисувай ми овца..."




Това казах веднъж в изблик на желание, да имам и аз своят шал от една вълшебница във Фейсбук.

Назовава се с безсънното име: Несъница Лазур.

След като се запознах с творчеството и на няколко пъти, ми се наложи да поръчам шалове.

Единият по песен, другия за един приятел, а третия за помощ за болно дете.

Обеща да ми нарисува моят шал, както аз пожелах: черна овца(каквато съм в очите на хората) на черен фон. 
Любимият ми цвят.

Та докато чакам поне работния етап, пожелах да кажа няколко думи за тази русалка с дълга коса.

Първите ми "срещи" с нея бяха за гласуване за Пазител на традициите.

Както и да е.

Всички познавате творчеството и и няма да досаждам с това.

Видяхме се това лято в Бургас и да знаете ще забраня снимките във Фейсбук!
(Не си направихме селфи. Голям пропуск).

Гледайки я там, очаквах да видя двуметрова жена!
Така поне изглежда на снимките, които публикува.

А какво срещнах?

Едно усмихнато, красиво гримирано и адски сладко миньонче, което ми стигаше до кръста ...
След време разбрах, че тя е стопроцентов ЧОВЕК!
Нещо, което го няма като дума в наши дни, камо ли да го кажа за име.
Таня!
Когато си някъде сам и не подаваш ръката си от блатото за помощ, тя потопи своята и ме издърпа.
Без въпроси, без обяснения.
Не зная дали е усет или че случайни срещи няма, но тя се яви на точното блато в точния час!
И ми подаде ръка!


Смятах да публикувам този пост, след като видя шала си, но размислих.
Искам още сега да споделя какъв човек познавам.

Едни от думите и бяха:
- И ние сме силни, но сме по- добри!

Очаквайте продължение, демек негово величество моят шал!

Продължението е: 









Баси майката, онемях!
(Извинете, че псувам).

Все едно изтръгнаха клавиатурата от ръцете ми!

Дали музата си заслужаваше или тя просто надмина себе, не зная, но ... 
Таня наистина нарисува МОЯТ шал!

Отдавна не са ме разревавали от кеф!

Благодаря ти!

Само това ми идва да кажа.

И още нещо:

Благодаря ти от сърце!

Ти си родена за да правиш хората щастливи!!!
Бъди здрава, щастлива ти и всички хора, около теб!

Очаквайте пак продължение.
Този път мен, завита с шала.

Снимки: Несъница Лазур.


,

четвъртък, 21 август 2014 г.

Връщам се тук отново

Връщам се към картините, кратуните и кожата.
Очаквайте ...