Игра е силно казано. Предлагам Ви едно предизвикателство за Уикенда: Два дена без емотикони в svejo. net! Помня как преди години ревахме за тях, но стана адски досадна практика. Отваряш си сутрин събитията и от 200 и кусур коментари, 180 от тях са емотикони. Ако нямате какво да кажете по дадена тема, не вдигайте палец! Ок?
Ама недоизкусурена! За който не знае, имам сестра близначка. Анна. Тогава си приличахме повече, нямаше бои за коса, грим ... Чували сте разни истории, че се разменят близнаци, когато единия не е учил, но при нас стана малко по различно. Бяхме в 8 клас и имахме час при заместник директора. "Общество и личност" или ... някаква подобна глупост беше. Тя седеше на последния чин в средната редица, а аз на последния в дясната. Започва часа и директора решава да изпитваааа. Казва: - Да стане номер 3. Анна Илиева. Обърнах се към нея и гледам как с финес заляга на чина и чувам съседа и да казва: - Анна я няма в час. Дежурна е на входа. Сега не знам как е в училищата, но май има пазачи. По наше време на входа на училището дежуряхме ние. Директора огледа целият клас и посочи с пръст към последния чин на средната редица. Демек към полегналата Анна. - Ти! Стани! Анито става леко флегматично. Директора: - Как се казваш? И тогава аз чувам нещо, което за малко щеше да ми предизвика инфаркт или инсулт: - Мария!- казва милата ми сестричка. - Кой номер си? - не спира разпита учителя. - 23.- продължава да си присвоява чужда самоличност тя. - Седни!- добави той. Мислех, че историята ще свърши до тук. Да ама не! Директора пак повтори огледа на класа и този път сочейки с пръст вече мен, изрева: - Ти! Стани! Изпълних заповедта. - Как се казваш? - Мария. - Кой номер си? - 23. Дааааа. Две Марии с номер 23 в един клас. После не беше интересно. Разбра се коя коя е. Анна беше изпитана и получи двойка. Разчитала е, че той няма да се усети защото предаваше много рядко в нашия клас. Та това е! При нас не стана размяна, а двете бяхме един и същ човек. Защо не казах, че съм Анна? Ами и аз не знаех урока! Чак след години се светнах нещо: Двойката така или иначе щеше да е факт, но ... аз щях да бъда лъжкинята!
В този Блог всичко е истина, само истина и цялата истина ...
Написаното от мен не е литературно произведение, а описани случки от живота ми.
Слабото ми място е пълният член и броят и разположението на запетайките в текстовете ми.
Снимките са мои, без крадените! Сувенирите и картините, публикувани тук са изработени лично от мен.
Права и задължения на читателите ми:
Права:
1. Всеки има право да копира от този Блог, без да се чувства задължен да посочва източник.
2. Имате право да коментирате, освен в случаите, когато ме обиждате или когато нещо не Ви харесва. Тогава просто изтрийте коментара, за да не се хабя да чистя аз.
