сряда, 3 август 2011 г.

Щастието, което изпитах днес...

Имам го от 18 години.




На 4 останах сама с него!
На 0 негови и мои 22  се сдобих с това съкровище!
На 7 плака, че раницата му остана в мен, водейки го към училище!
На 8 написа музика!
На 9 се отказа от нея.
От 10 нататък пубертетът ни завъртя!
От 4 до 18 ми се е.. май...!
Днес е на 18 и вече е студент там, където пожела!
Попътен вятър, Иле!







Мама.


.