събота, 10 август 2013 г.

Да си наречеш сам ... курбан

Човек, което сам си направи ...
От десетина дена ме мъчеше сериозен семеен проблем.
Толкова сериозен, чак страшен!
Толкова страшен, че чак хипохондрията ми остана някъде на заден план.
Толкова ужасен, че се чудих как още съм жива и не съм умряла още от притеснение.
За щастие всичко се размина до снощи, когато изникна един съвсем малък ( пак семеен ) проблем, но това беше капката, която преля.
Казах на родителите си, че ако вечерта не получа инфаркт ( тук онова с активния линк по- горе взе да се възвръща ) днес ще си направя курбан!
Тъй като от два месеца не ям месо ги попитах има ли постен курбан, те категорично отговориха:
-Не!

Оцелях и този път.
Но трябваше да спазя нареченото.

Само, че на връщане от работа влязох само в един магазин да питам за агнешко.
Нали от това се прави курбан?
Ами нямаха, а не ми се обикаляше.
Купих пилешки дробчета.
Та курбана ми за здраве е от тях.

500 гр. дробчета.
3 глави лук.
1 зелена пиперка.
1 домат, но той е само за цвят, като реквизит за снимката.
1 чаша бяло вино.
Сол.
Чубрица.
Черен пипер.
Олио.

Попитах приятелки дали варят предварително дробчетата.
Казаха не, но аз ги кипнах заради оная ужасна пяна, която се образува.
Има снимка и на нея.
Хайде да съм жива и здрава!

Започвам с оная ужасна пяна:












Бъдете здрави и хапнете виртуално за мое здраве!

Док.

.