Та това сътворих одеве. Майка ме гледаше с огромните си очи през целия този процес. Помислих, че накрая ще изрази възхищението си от мен, но ... накрая само попита: - Защо направи 5 порции? Ние сме четирима! И аз се изумих! Може би има някой гладен. Да заповяда на нашата маса! P. S. Късметите за баницата също са готови:
Е не се стърпях! Снимах ги! Да поръчаш 50 клипчета за подкалник и да ти ги пратят опаковани всяко поотделно!!! Избухнах в смях, когато изсипах пакета. Заприличаха ми на бонбонки. Та се сетих и за оня виц: Един борец отишъл в плодзеленчука и започнал да разглежда..... - Това какво е? - Ябълки. - Дайте ми 1 кг. и ги завийте всяка по отделно. - А, това какво е?
- Мандарини. - Дайте ми 2 кг. и ги завийте всяка по отделно. - А, това пък какво е? ? ? - ЛЕЩА, НО НЕ СЕ ПРОДАВА.
Наистина внушителен размер! Трябваше да се види това чудо. Първо ще Ви покажа как премина съоражението на светофара:
Да минеш на червено пред толкова полицаи и свидетели и да не те спрат? Ако аз бях с моята хондичка??? Карай, ще замълча тая дискриминация, ама кво като е огромен тоя ми ти товар? Дори се движи без шофьор! Ей го "шофьора", който управляваше платформата, крачейки след нея:
Кво и беше опасното на тая кола не разбрах:
Тези явно бяха добри професионалисти, защото проверяваха температурата на асфалта на око. Пипаха го:
И самата машинария ( между другото никога не бях виждала толкова гуми накуп - 240 броя ):
Туй Volvo де се вре между шамарите?
Никой не забеляза зеленият самолет:
Та това е! И накрая ще Ви покажа бележката, която оставих на сина когато ми сгъна компа, но ... кой да я види!
Честно да Ви кажа за пръв път попадам на такова чудо на чудесата! Работодател да наеме фирма да му отсява и одобрява работници! Чудо нечувано! Ще разберете потреса ми по надоле. Обявата: Технически продавач- консултант. Първо да кажа, че аз не съм безработна. Работя в автосервиз на добра за региона заплата, прекрасен шеф, нормално работно време и тук таме някой кусур. Ще попитате какво търся тогава ли? Ще Ви кажа: 1. Заплатата да е по висока от сегашната ми. Всеки иска това! 2. Да ме осигуряват на нея, а не на минималната ( тук споменавам част от кусурите на сегашната ми работа ). Та! Вчера ми се обадиха да отида на първо интервю. Днес в 13.30 бях онлине там. Посрещна ме младо, усмихнато момче ... чак ми стана чудно как ме е избрал. Не, че не ставам, но на фона на безработицата сред толкова млади хора, вишисти при това! да се спре на 42 годишна жена малко ме озадачи. Отдадох го на опита си в тази сфера. Излишно е да казвам, че в случая аз избирах работодател, но така и не ми казаха фирмата "избрала" ме за първото интервю. Сподели само, че е за внос и продажба на авточасти за товарни автомобили. Условията също каза: 5 дневна работна седмица. Заплата: по- висока от моята и осигуровката не е на минималната заплата. Отговаряше на един от кусурите ми от сегашната работа. За това не прекратих интервюто. Исках да изслушам как ще протече "селекцията" ми. Разпита ме с какви програми умея да работя, каква работа извършвам в момента и по едно време ме попита: ( Тук стигнахме до надоле ). - Като работиш в автосервиз, кажи ми кои коли най- малко се развалят. Според мен въпроса му нямаше нищо общо с работата, която вършеше в момента и му го казах. Започна да пелтечи и се измъкна с едно: - Ми защото си търся кола и да зная. Оооо, ще ти дам съвет: - Най- малко се развалят новите, гаранционни коли. Помълча, помълча и реши да продължи да работи. Вика, аз в момента Ви правя профил ( не знаех, че интервюто ще е с профайлър ) и ако Ви одобря ще Ви звънна до 2 седмици дали сте одобрена за второто интервю, което ще е вече среща с работодателя.
Питам се: Как може един работодател да допусне друга фирма да определи кой работник е точно за тях? Нямам думи още какво да кажа, но вън Джо ми каза един виц, който адски добре се върза с този фарс:
Завеждащият "Човешки ресурси" на фирмата гледа с досада купчината CV- та на бюрото си. Разделя я на две и след кратко колебание хвърля едното тесте в кошчето: " На първо време каръци не ни трябват".
Тая криза! Тая криза! Докара ме да почивам по един ден качествено на година. С качествен човек, обаче! Извинете фокуса на снимките, но накрая ще покажа с какъв дисплей "снимам" и какво "виждам" през него. Тогава ще ме разберете! Снимките са много и рискувам да Ви досадя, но от 173 бр. малко изтрих. Другите ми се досвидяха. За това пък малко ще говоря. Вила "Буфо": С първата снимка участвам в конкурса за Плашило, заради разперените ръце на пича.
Басейнът и аз.
Аз. Кой би легнал на шезлонг с розови маратонки?
Стаята и вечерята:
Близко заведение: Чевермето. Там пихме кафе.
"Девствен" плаж. Комунистически стари постройки, син кит, риби, охлюв, водна змия!
Загадка на пясъка.
Водната змия:
Яхти:
Тази топка на зеления фон много ми хареса:
Треволяк:
Скоро виждали ли сте кафе без грам каймак?
Отвратително беше, но ми хареса снимката с отразеното дърво в чашата. Загадка. От какво е направена вратата на тоя "магазин"?
В този Блог всичко е истина, само истина и цялата истина ...
Написаното от мен не е литературно произведение, а описани случки от живота ми.
Слабото ми място е пълният член и броят и разположението на запетайките в текстовете ми.
Снимките са мои, без крадените! Сувенирите и картините, публикувани тук са изработени лично от мен.
Права и задължения на читателите ми:
Права:
1. Всеки има право да копира от този Блог, без да се чувства задължен да посочва източник.
2. Имате право да коментирате, освен в случаите, когато ме обиждате или когато нещо не Ви харесва. Тогава просто изтрийте коментара, за да не се хабя да чистя аз.
" На първо време каръци не ни трябват".