Не я познавах. Забелязах я в svejo.net. Харесвах постовете й.
Не съм я виждала никога. Но я "усещах". Докато четях онова, което публикуваше, за мен тя изглеждаше така:
С времето се сближихме. Аз й разказах за моите картини, показах й снимки на част от творбите и тя много ги хареса. Поощряваше ме да не спирам. Тогава реших да направя и нещо за нея. Оставих се пак да ме води усещането. Получи се това:
Направих картината, но... Не ми стигаше смелост да я изпратя. Не смеех, не знаех дали ще оправдая очакванията й и дали тя ще я хареса...
Междувременно ми хрумна и нова идея. Да й направя и нещо от кратуна. След няколко дни на размисъл, а после и на изработка, тя също беше готова...
И след още няколко седмици на колебание и неувереност от моя страна, в един топъл юлски ден, Мелиса най-после си получи подаръка...
Увери ме, че много й е харесало всичко. Вярвам й...
Вече действам доста по-смело. Дори имам и нови идеи. Но за тях някой друг път ще разкажа...
3 коментара:
Чудесни са!
Мерси Блага. И Мел ги хареса.
Благодаря ти! Това са едни от най-ценните подаръци, които съм получавала :)
Не спирай да твориш, не спирай да създаваш красота. Умееш го много добре :)
Публикуване на коментар
Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.