сряда, 22 юли 2009 г.

Когато бях детe написах стихотворение













Златната рибка



Бистричко ручейче припка.
Сребърни пръски се сипят навред.
Под вълничките златната рибка
припряно подава гладко челце.

Славейче тъжно пее на клонче.
Червейче някъде круша яде.
Рибката нещо как да попитам,
чудя се аз от дете...

Миличка рибчице златна,
хванах я вече и аз:
- Винаги нещо от тебе желаем.
Tи искаш ли нещо от нас?

.

5 коментара:

Блага каза...

Пиши! Пак!

veracooper каза...

Хубаво и детско, опитите са вече не само добри. Уважавам амбициите на другите, док, продължавай смело напред с писането и рисуването.

Анонимен каза...

Нека детското сърце остане във теб завинаги./Руми-zmiqta/

Анонимен каза...

Док, много е хубаво! "Бистричко ручейче припка. ... Червейче някъде круша яде." са страхотни "попадения". Малко тъжно (може би заради славейчето), но е позитивно и носи добро! :) Поздрав! Надежда (adjedan)

Анонимен каза...

Знаех си аз ,че все някой ще помисли и за чувствата на златната рибка. Харесва ми ,Доки! (баш адаш)

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.