събота, 12 юни 2010 г.

Съчинение по картинка

0 коментара









Демек по снимка. :)







Този орех видях пред един блок в к-с" Меден Рудник" Бургас.


Дървото е разполовено надлъжно и хората са намерили начин да му турят ... наколенка.


На д-р Ливайн ли бяха тия глупости? Дори не зная как да нарека това: шина ли?
Не знам, друг път ще мисля за това.


Та гледайки орехчето се замислих дали има история това ми ти разцепване?
Май някой 100 килограмов човек е решил да се обеси там и дървото е спасило живота му, неиздържало тежестта? И после благодарната жена на човечеца върнала жеста и спасила бесилката? Знам ли?


Който познае дървото и знае истинската му история нека я разкаже, моля!



8 коментара:

САНДО каза...

Ами... Сигурно някой пиян шоп се е забил с главата напред в дървото и го е разцепил на две... (Казват, че по същия начин се е образувало и Искърското дефиле).

След това са бинтовали дървото, защото са нямали пари за друго, а същевременно на местните им е трябвало дебела сянка, под която да играят карти и табла. Оттогава в Меден рудник мразят шопите... И Варна...

Анонимен каза...

Петьо Гергов каза...

:ц :ц Бургас мрази Варна .... верно ли?
Док, скоба се казва ...

Мария Илиева каза...

Мерси, Гергов.
Аз не мразя Варна.

TankoBG каза...

Това е стандартна последица от мълния. При преминаването на хиляди ампери ток през сърцевината на дървото водата по следата на мълнията се изпарява взривно и разцепва живото дърво на две.
И кората си е пострадала малко, но точно това ме убеди в правотата на хипотезата ми.

TankoBG каза...

Бурята наближи откъм морето редицата от бели блокове, наредени по хълма, известен повече сред местното население като "Меден рудник". Не че е имало рудник точно там. Просто остарялото име Кара баир е трябвало да се осъвремени малко. Четирите училища на баира стреснато погледнаха напиращите облаци и се замислиха колко ли от децата в тях си носят чадъри. И после пак задрямаха под монотонния речитатив на преподавателите. То и Господ би заспал при такова преподаване.
Бурята подмина първите блокове и чак тогава изтрещя първата светкавица. Уцели точно едно дърво, но не в короната му, а в снадката между два клона. Трясъка от разцепването му продължи поне десет секунди но бавно заглъхна. Двете половинки се разделиха със скръбен стон и се залюляха на ураганния вятър, но не паднаха на земята. Силно и младо беше дървото. Нищо, че това му беше първата мълния - нямаше никакво намерение да се предава.
Ей така полегнало на две страни го намери бай Пешо на следващата сутрин. Жално му стана за здравото дърво. Видя в него очите на дъщеря си, преборила левкемията преди година с упоритост и много лекарства. Трепна нещо в сърцето на бй Пешо и той слезе в мазата и намери старите ненужни му вече скоби за притягане на бетонните пръти на лозето, което продаде преди три години за да излекува дъщеря си. Сложи ги на дървото и отиде да пие една бира в капанчето.
А свежият вятър духаше от морето и носеше мирис на живот.

Блага каза...

@TankoBG чудесно! :х

Мария Илиева каза...

:х Браво и от мен.

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.