неделя, 29 ноември 2009 г.

За катмите със захар или най-трудното ми произведение


Пак съм аз.

За бабите се сетих.

Моите баби, колкото и грубо да звучи свършиха.

Бяха само две, ама като се замисля ... човек не може да има повече от две баби.

Така е май.

Та за оная ми баба говоря, дето миришеше на закуската сутрин.

Бабите са толкова топли да знаете!

Та за баба.

Тя миришеше на катми със захар и чай от липа...

... не че нямаше сладко.

Просто така си ни ги правеше за мен и Анна.

Анна е моята сестра-близначка, ама за нея друг път ще разкажа.

Та за баба.

Когато умря, татко ми беше при нея.

Казах ли, че тая ми баба е татковата майка?

Май не. Негова майка беше.

Баба Марийка.

Та преди да умре, тя ми каза да и направя кратунка с шишарки...

Сушила съм я със сешоара от лака за дърво с часове, за да стане готова за сутринта...

...за погребението.

Та татко ми звънна същата вечер да взема и бяла боя.

Имам всякакви цветове. Нали уж художник съм и аз.

Боята беше за името и датите на кръста и.

В село така го давали - без име.

Това беше най - трудното ми произведение.







6 коментара:

Vania A. каза...

Тъжно и красиво. Спомените ще са вечно живи. Сигурна съм, че баба ти Марийка бди над теб и те пази.

d_r_watson каза...

Знаеш ли това не исках да кажа там, нио една вечер се събудих от мириса на липов чай и знаех, че баба е при мен.

Vania A. каза...

Така е- миризмите, звуците, уж "случайни" неща ни подсказват , че те са до нас. Чудесно е, че имаш отворени сетива за тези неща. Все пак това е някаква утеха за нас. Прекрасен разказ, много ми харесва. Ама май не е за "масова" потреба, както казваш. Който трябва- ще го прочете и оцени....

d_r_watson каза...

Много се двоумих дали да "подаря" това на Свежо.
Минусите майната им, но Божидара каза върна ме години назад!
Това ми стига.

Vania A. каза...

Свежо не може да го оцени по достойнство, то се вижда. Понякога стига и само една добра дума от някоя сродна душа, за да знаеш, че си е струвало....Мен лично много ме развълнува разказа. Имала съм сходни преживявания. Близко ми е като светоусещане...

kenkal каза...

Трудно произведение, но без него не става. В паметта си пазимнеща, които ни сгряват сърцата. Твоята топла баба с мирис на катми и чай ще ти сгрява сърцето винаги.

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Коментарите на хейтърите ще бъдат изтривани.