skip to main |
skip to sidebar
Е не се стърпях!
Снимах ги!
Да поръчаш 50 клипчета за подкалник и да ти ги пратят опаковани всяко поотделно!!!
Избухнах в смях, когато изсипах пакета.
Заприличаха ми на бонбонки.
Та се сетих и за оня виц:
Един борец отишъл в плодзеленчука и започнал да разглежда.....
- Това какво е?
- Ябълки.
- Дайте ми 1 кг. и ги завийте всяка по отделно.
- А, това какво е?
- Мандарини.
- Дайте ми 2 кг. и ги завийте всяка по отделно.
- А, това пък какво е? ? ?
- ЛЕЩА, НО НЕ СЕ ПРОДАВА.
1
Наистина внушителен размер!
Трябваше да се види това чудо.
Първо ще Ви покажа как премина съоражението на светофара:
Да минеш на червено пред толкова полицаи и свидетели и да не те спрат?
Ако аз бях с моята хондичка???
Карай, ще замълча тая дискриминация, ама кво като е огромен тоя ми ти товар?
Дори се движи без шофьор!
Ей го "шофьора", който управляваше платформата, крачейки след нея:
Кво и беше опасното на тая кола не разбрах:
Тези явно бяха добри професионалисти, защото проверяваха температурата на асфалта на око. Пипаха го:
И самата машинария ( между другото никога не бях виждала толкова гуми накуп - 240 броя ):
Туй Volvo де се вре между шамарите?
Никой не забеляза зеленият самолет:
Та това е!
И накрая ще Ви покажа бележката, която оставих на сина когато ми сгъна компа, но ... кой да я види!
.
Честно да Ви кажа за пръв път попадам на такова чудо на чудесата!
Работодател да наеме фирма да му отсява и одобрява работници!
Чудо нечувано!
Ще разберете потреса ми по надоле.
Обявата:
Технически продавач- консултант.
Първо да кажа, че аз не съм безработна.
Работя в автосервиз на добра за региона заплата, прекрасен шеф, нормално работно време и тук таме някой кусур.
Ще попитате какво търся тогава ли?
Ще Ви кажа:
1. Заплатата да е по висока от сегашната ми.
Всеки иска това!
2. Да ме осигуряват на нея, а не на минималната ( тук споменавам част от кусурите на сегашната ми работа ).
Та!
Вчера ми се обадиха да отида на първо интервю.
Днес в 13.30 бях онлине там.
Посрещна ме младо, усмихнато момче ... чак ми стана чудно как ме е избрал.
Не, че не ставам, но на фона на безработицата сред толкова млади хора, вишисти при това! да се спре на 42 годишна жена малко ме озадачи.
Отдадох го на опита си в тази сфера.
Излишно е да казвам, че в случая аз избирах работодател, но така и не ми казаха фирмата "избрала" ме за първото интервю.
Сподели само, че е за внос и продажба на авточасти за товарни автомобили.
Условията също каза:
5 дневна работна седмица.
Заплата: по- висока от моята и осигуровката не е на минималната заплата.
Отговаряше на един от кусурите ми от сегашната работа.
За това не прекратих интервюто.
Исках да изслушам как ще протече "селекцията" ми.
Разпита ме с какви програми умея да работя, каква работа извършвам в момента и по едно време ме попита:
( Тук стигнахме до надоле ).
- Като работиш в автосервиз, кажи ми кои коли най- малко се развалят.
Според мен въпроса му нямаше нищо общо с работата, която вършеше в момента и му го казах.
Започна да пелтечи и се измъкна с едно:
- Ми защото си търся кола и да зная.
Оооо, ще ти дам съвет:
- Най- малко се развалят новите, гаранционни коли.
Помълча, помълча и реши да продължи да работи.
Вика, аз в момента Ви правя профил ( не знаех, че интервюто ще е с профайлър ) и ако Ви одобря ще Ви звънна до 2 седмици дали сте одобрена за второто интервю, което ще е вече среща с работодателя.
Питам се:
Как може един работодател да допусне друга фирма да определи кой работник е точно за тях?
Нямам думи още какво да кажа, но вън Джо ми каза един виц, който адски добре се върза с този фарс:
.
Тая криза! Тая криза!
Докара ме да почивам по един ден качествено на година.
С качествен човек, обаче!
Извинете фокуса на снимките, но накрая ще покажа с какъв дисплей "снимам" и какво "виждам" през него. Тогава ще ме разберете!
Снимките са много и рискувам да Ви досадя, но от 173 бр. малко изтрих.
Другите ми се досвидяха.
За това пък малко ще говоря.
Вила "Буфо":
С първата снимка участвам в конкурса за Плашило, заради разперените ръце на пича.
Басейнът и аз.
Аз. Кой би легнал на шезлонг с розови маратонки?
Стаята и вечерята:
Близко заведение: Чевермето.
Там пихме кафе.
"Девствен" плаж. Комунистически стари постройки, син кит, риби, охлюв, водна змия!
Загадка на пясъка.
Водната змия:
Яхти:
Тази топка на зеления фон много ми хареса:
Треволяк:
Скоро виждали ли сте кафе без грам каймак?
Отвратително беше, но ми хареса снимката с отразеното дърво в чашата.
Загадка. От какво е направена вратата на тоя "магазин"?
Помните ли тоя пост?
Статуя от неизвестен автор.
Обядът днес:
И гвоздеят!
Вижте как снимам и какво виждам през дисплея си:
Снимка: Джо.
А за Сав, Узунов и Джо една оферта! Аз искам да ида!
P. S. Харесали, нехаресали снимките аз съм щастлива.
.
" На първо време каръци не ни трябват".