... демек да си пожелаем живот. Идеята се рее из нета днес, а аз я видях от Gloxy Floxy.
Тук. - Марияяяя, Мариияяяяя!!! Стресна ме гласът на Георги. Излязох на двора, бършейки ръцете в престилката. Тая ракия дето вари лани си изисква салатката, та бях заровила ръце до лакти в един айсберг. Айсберг с авокадо, маслини, лук, чесън ... Беше седнал на беседката, гледайки към покрива на къщата. Успокоих се. Поне не гледаше в градинката със зеленчуците! Вчера установихме, че сме забравили да сеем аспержи. Тоя джакпот ни натресе ... много разходи. Нови коли, круизи, къща, казан за ракия ... Нали трябва да се изхарчи? - Сега какво стана? - попитах притеснена аз. - Ще строим още един етаж! Ела да видиш! Седнах до него със свито сърце- челяд нова ли се задава? Що ли? Цял етаж още? - Внуци ли ще имаме? - Още повече ми се сви сърцето. - Виж! Кратуните ти! Стигнали са покрива! Ще строим етаж!
Снимката е от с. Трояново.
Къщата на баба, която вече е продадена. Тя ми садеше и отглеждаше кратунките. Децата: сина и племенника. .
"Въоражих се с ръкавици и ... изглеждам много опасна. Бе прияде ми се супа от коприва и отивам на лов". Това обявих преди часове в една група: Групата на Творци- Аматьори. Виновника за това бе Gloxy- Floxy с ей това: Завръщане. Оръжието:
Незнам майка от кога ги пази, но бяха с жълт, прояден етикет. Джо ми се обади да излезем и го предупредих за целта си! И какво виждам, влизайки в колата му? Никога няма да познаете! Ето това:
Е няма друг човек, който да ме познава така добре. Как се паля и ... как бързо се изпарява ентусиазма ми! Благодаря ти, Джо! Но не се подадох на провокацията. Тръгнах на лов. Урожаят:
Аз брах с ръкавиците. Беше почти невъзможно:
Той с голи ръце набра коприва за 3 тенджери супа. Че го ужилих аз, няма да обяснявам как. Ужаса настъпи след като се прибрах. Нали се сещате, че с тия ръкавици няма как да отделя листенцата от клончето? Сложих ръкавици за боядисване на коса и ... изгорях! Власинките проникнаха през тях и преди да я хвърля, естествено звъннах да питам как да не хвърля улова. - Попари я! И вече от тук нататък всичко стана перфектно:
Учудих се от вкуса. Явно от дете не съм яла и съм го забравила, но стана перфектната супа:
Та това сътворих одеве. Майка ме гледаше с огромните си очи през целия този процес. Помислих, че накрая ще изрази възхищението си от мен, но ... накрая само попита: - Защо направи 5 порции? Ние сме четирима! И аз се изумих! Може би има някой гладен. Да заповяда на нашата маса! P. S. Късметите за баницата също са готови:
Снимка Снощи се сетих за този случай, говорейки с един приятел.
Преди 8 години започнах работа в едно фотоателие.
Квартал на Бургас.
Снимки за паспорт.
Един ден дойде една жена в черно.
Извади от една торба моряшка шапка и каза:
Искам снимка.
И избухна в сълзи.
Синът и, войник починал, но на военната книжка бил гологлав.
А тя искала точно тази снимка за некролога. Предложили и да направят монтаж, но тя искала да е с неговата шапка, та за това дойде да снима нея и да им я даде. Сложих табуретка и я завих с бял плат, а отгоре шапката.
Плакахме и двете.
Когато на другия ден взех снимката от Бургас ( аз не промивах лентите) шефа ми каза:
- Какво си снимала? Къде е човекът?
Обясних.
- Перфектно разположение на шапката! - Възкликна той.
В този Блог всичко е истина, само истина и цялата истина ...
Написаното от мен не е литературно произведение, а описани случки от живота ми.
Слабото ми място е пълният член и броят и разположението на запетайките в текстовете ми.
Снимките са мои, без крадените! Сувенирите и картините, публикувани тук са изработени лично от мен.
Права и задължения на читателите ми:
Права:
1. Всеки има право да копира от този Блог, без да се чувства задължен да посочва източник.
2. Имате право да коментирате, освен в случаите, когато ме обиждате или когато нещо не Ви харесва. Тогава просто изтрийте коментара, за да не се хабя да чистя аз.