събота, 4 септември 2010 г.

Утре си пълнолетно , Мило Мое Момче !

.




Ти ми помогна да бъда Твоята Майка! 
 

Бях на 22 години, когато плаках от страх от раждането и отглеждането ти!

Но ти се роди лесно, спеше до късно, почти не плачеше освен в редките случаи, когато беше болен.

Но и много преживяхме с тебе!

Ранички детски и не толкова детски, болка и самота ...

Но бяхме двамата заедно!

Ти ме направи Твоята Майка!

Името Майка, дължа изцяло на теб!

Бъди ми жив и здрав и все така истински!

Все така себе си! 

Благодаря ти !!!

Обичам те! 

Мама.


 



.