За Кет и Люси

Не знам какво ми става!
Дали от събралите се почивни дни или просто ... реших да Ви изредя?
Или пак се връщам към себе си?
Започвам отново един недовършен пост.
Този път, ще ме простят двете дами, но картините им ще бъдат абсолютно еднакви!
Просто и двете ги усещам като един тип хора.
Весели, щури, забавни и ... еднакво обидчиви. 
Ще снимам в процеса на работата двете творби заедно.
Ако се появят различия, нека самите те определят коя картина на коя да пратя.
Яко, а?


Началото:

17.06.2012. 
Единствената ми пречка да творя са родителите ми, да са живи и здрави.
Майка не понася разхвърляна къща, а татко миризма на лак и лепило.
Отидоха на почивка и аз започнах ... "белите".

За сега, гледайки картините мисля, че тази в близък план ще е за Людмила, а другата за Кет, но все пак избора ще е техен!
Айде, остана само да мацна бляскава боя тук таме и да поръчам рамките.
Спретнах и делвичките:

18.06.2012.
Завърших картините, завърших и поста.
Тази е за Люси:

И за Кет:
Има и клип.

Дано Ви харесат!


.

Чуто от терасата

Седя си на бюрото и се рея из любимите си руски сайтове и чувам момчета да се хилят навън за нещо си.
По едно време едното пита някой:
- Извинете, къде се намира 1531 блок? 
Женски глас отговаря: 
- Мисля, че няма такъв в к-с "Славейков". 
А то: 
- Това е к-с "Славейков"? 
Жената вика: 
- Да! 
- А къде е ж. к. "Владислав Варненчик"? - продължава с въпросите си младежа. 
- Ми няма такъв комплекс в Бургас! 
- Нима това е Бургас???
- Да!
- Малеееее, започна да се тюхка момчето, тръгнахме на стоп за Варна, а къде ни докараха!!!
- От къде сте, бе деца? - загрижи се женският глас.
- От с. Бяла.
Коя Бяла не уточниха.
Та се започна едно обяснение, съчувствие от страна на жената. 
Започна да им дава съвети на кой път да излязат да чакат на автостоп за Варна.
Благодариха и след минути чух неистов смях!
Чак и на мен ми стана смешно. 
Толкова заразително се смееха.
По едно време, задъхвайки се, вече се обади другото момче:
- Оф, имаме още 2 часа до срещата, а не минават други балъци да се посмеем още.

.

Рисувана кратунка с поставка

Преди време си ги рисувах.
Добре, че съседката я пази, та я снимах.
Рисувала съм много мотиви, но преди нямах фотоапарат.

.

Небе от ... кратуни

Днес нашите заминаха на някъде и реших да си лакирам останалите кратунки.
Баща ми не понася миризма на лак, а утре се връщат и викам днес е денят! 
Много ги обичам тия пущини, но ме измъчиха. 
Два часа в тоя пек на терасата и ... недостижим простор.
Майка е висока и простора е според нейния ръст.
Ние, тапите да го ...

Този кош беше пълен:

И небето:

Преброих ги.
42 красавици!
Съхнат от лака и чакащи музата ми.
P. S. Нали си спомняте, че дисплея на фотоапарата ми е на сол и не виждам какво снимам?


Урожаят: 

.

Странната ми "Картина"

Гледах и се чудих какво не е наред!
Ми кратунките забравих да лакирам.
Поправих се:

.

Загадка

Такааа.
Днес депутатите решиха да не пушим на обществени места.
Изразявам мнение като пушач, непушач и човек, който се храни.
Нямам нищо против!
Против депутатите, де.
Когато бях непушач, адски ме дразнеше тютюневият дим.
Тогава нямаше закони и проблема беше изцяло мой.
Просто излизах от помещението.
Дори съм повръщала.
Бе, гадно е!
Разбирам непушачите.
Като пушач пак излизам навън, но вече да пуша.
Да помислим сега трезво и непушейки:
Вече мога спокойно?!? да отида на заведение???
Нито ще излизам да пуша, нито(ако съм непушач), някой ще ме дразни.
Хубаво.
Идва сервитьора и си поръчвам да ям.
Спокойна, че не ме тровят пушачи!
Чак се хиля от кеф.
Примерно шопска салата, пилешко бутче и кренвирш.
И какво ми носи той?
Сирене, което не е сирене.
Зеленчуци с нитрати.
Инжектирано с диоксин бутче и кренвирши от рога и копита.
Ще кажете, както едно педалче днес в един форум:
- Всеки има избор какво да сложи в устата си!!!
Да, имам избор, плащам, но не знам с какво ще ми я наблъскат тая ми ти уста!
В заведенията няма етикет на салатата за съдържанието и!
Нали? 
Па и да има, все тая.
Ама поне няма пушачи.
Свършете от кеф за "свършената" си работа!
Спрях да ходя в заведенията не заради пушачите, а заради отровата с която ни тъпчат.
Това не е само там, обаче!
Тровят ни масово и в магазините(няма пушачи, споко! ще умрете чисти).
Пластмасата в храната е по-канцерогенна от колкото в цигарите.
Раково болните са масово явление, било пушач или непушач.
Всеки раково болен е хранещ се!
Цигарите мога да спра, но не и да спра ям.
Ще отида на село, ще завъдя стадо овце, ще имам двор с дървета(плодни), зеленчуци и ще пуша на воля!
Стига да има късче някъде чиста почва.
По здравословно е да ни забраните да ядем!


Та Загадката ми към Вас е:
Аз сега пуша ли?


P. S. Познавам хора, които още пушат.
Живи са.

.

Щъркел ... по никое време

.