skip to main |
skip to sidebar
Тая криза! Тая криза!
Докара ме да почивам по един ден качествено на година.
С качествен човек, обаче!
Извинете фокуса на снимките, но накрая ще покажа с какъв дисплей "снимам" и какво "виждам" през него. Тогава ще ме разберете!
Снимките са много и рискувам да Ви досадя, но от 173 бр. малко изтрих.
Другите ми се досвидяха.
За това пък малко ще говоря.
Вила "Буфо":
С първата снимка участвам в конкурса за Плашило, заради разперените ръце на пича.
Басейнът и аз.
Аз. Кой би легнал на шезлонг с розови маратонки?
Стаята и вечерята:
Близко заведение: Чевермето.
Там пихме кафе.
"Девствен" плаж. Комунистически стари постройки, син кит, риби, охлюв, водна змия!
Загадка на пясъка.
Водната змия:
Яхти:
Тази топка на зеления фон много ми хареса:
Треволяк:
Скоро виждали ли сте кафе без грам каймак?
Отвратително беше, но ми хареса снимката с отразеното дърво в чашата.
Загадка. От какво е направена вратата на тоя "магазин"?
Помните ли тоя пост?
Статуя от неизвестен автор.
Обядът днес:
И гвоздеят!
Вижте как снимам и какво виждам през дисплея си:
Снимка: Джо.
А за Сав, Узунов и Джо една оферта! Аз искам да ида!
P. S. Харесали, нехаресали снимките аз съм щастлива.
.
100% бях сигурна, че нейният подарък ще е на морска тема, но ...
Подреждайки "атрибутите" и, ръцете избраха друго.
Какво ще излезе, още не зная!
Поредният ми пост с продължение е за нея.
Началото:
Очаквайте продължение ...
20.06.2012
Май не знам какво ще излезе.
Смених тиквата:
Е днес го довърших!
Дано ти хареса Кери!
.
В една групичка организирах конкурс за шапка от вестник.
Детско, а?
Реших да има и награда за първо място:
Цветя от кратуни в кошничка, украсени с естествена кожа и ... лепило "Moment".
Началото:
.
За Димитрина Върбанова.
Някои "цъфнаха" вече:
Готова е:
.
Помагаха ми едни творци- аматьори като мен от една наша група:
Група за творци- аматьори.
Жалко, че не ги послушах!
Още готвя.
Първите съвети спазих.
Смених заврялата вода.
После сложих лука и гьозума:
Казаха дамите да туря доматите след като заври, ама сърце не трае!
Исках да приключи бързо, но с тия домати съм протакала процеса.
Ужас!
Поне сол не сложих!
А мислех да си легна рано...
Можех да хвърля съдържанието на тенджурата, но не ми позволиха.
Сложих солта.
Каквато и да е развръзката, никога повече няма да се хвана с такава сложна, скучна, трудоемка и адски НЕвкусна манджа за мен!
Казах!
БобъТ:
Справих се!
Чакам оценката на Джо!
Той пожела тая манджа и трябва да ми целува ръцете, че се навих да отделя толкоз часове. :))))
.
Не знам какво ми става!
Дали от събралите се почивни дни или просто ... реших да Ви изредя?
Или пак се връщам към себе си?
Започвам отново един недовършен пост.
Този път, ще ме простят двете дами, но картините им ще бъдат абсолютно еднакви!
Просто и двете ги усещам като един тип хора.
Весели, щури, забавни и ... еднакво обидчиви.
Ще снимам в процеса на работата двете творби заедно.
Ако се появят различия, нека самите те определят коя картина на коя да пратя.
Яко, а?
Началото:
17.06.2012.
Единствената ми пречка да творя са родителите ми, да са живи и здрави.
Майка не понася разхвърляна къща, а татко миризма на лак и лепило.
Отидоха на почивка и аз започнах ... "белите".
За сега, гледайки картините мисля, че тази в близък план ще е за Людмила, а другата за Кет, но все пак избора ще е техен!
Айде, остана само да мацна бляскава боя тук таме и да поръчам рамките.
Спретнах и делвичките:
18.06.2012.
Завърших картините, завърших и поста.
Тази е за Люси:
И за Кет:
Има и клип.
Дано Ви харесат!
.
Седя си на бюрото и се рея из любимите си руски сайтове и чувам момчета да се хилят навън за нещо си.
По едно време едното пита някой:
- Извинете, къде се намира 1531 блок?
Женски глас отговаря:
- Мисля, че няма такъв в к-с "Славейков".
А то:
- Това е к-с "Славейков"?
Жената вика:
- Да!
- А къде е ж. к. "Владислав Варненчик"? - продължава с въпросите си младежа.
- Ми няма такъв комплекс в Бургас!
- Нима това е Бургас???
- Да!
- Малеееее, започна да се тюхка момчето, тръгнахме на стоп за Варна, а къде ни докараха!!!
- От къде сте, бе деца? - загрижи се женският глас.
- От с. Бяла.
Коя Бяла не уточниха.
Та се започна едно обяснение, съчувствие от страна на жената.
Започна да им дава съвети на кой път да излязат да чакат на автостоп за Варна.
Благодариха и след минути чух неистов смях!
Чак и на мен ми стана смешно.
Толкова заразително се смееха.
По едно време, задъхвайки се, вече се обади другото момче:
- Оф, имаме още 2 часа до срещата, а не минават други балъци да се посмеем още.
.
Преди време си ги рисувах.
Добре, че съседката я пази, та я снимах.
Рисувала съм много мотиви, но преди нямах фотоапарат.
.
